Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2014 10:10 - Пътуване до Филипини: Началото
Автор: reddesertsky Категория: Туризъм   
Прочетен: 574 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
/извинете за малките правописни и синтактични грешки, може би ще ги оправя като се прибера, в момента цел номер едно е да имам време да се наслаждавам на това което ми се случва/

Вече изгубих представата за време. За последно спах в легло четвъртак през нощта, следващото очаквано такова събитие е неделя.  Маратонът е в своята същинска част. Започвам малко от средата, но и така става.

Целта на следващите 15 дни е да направя едно пътуване до Филипините. Стартът е на 12 декември, а връщането е на 30 същия месец. След това изкарвам Нова година с моята приятелка, която ме очаква в София. Ох, всъщност това е друга и дълга история и може би за друг път.

От софия тръгнахме почти веднага след работа. до последно стягах багажа, а личната ми лекарка ме изненада с бактериална инфекция на гърлото и се наложи да си взимам антибиотици. Оставяйки сам и на спокойствие малко време преди самото тръгване (така правят и руснаците) се замислих какво ли може да ми се случи - жертва на тероризъм, ебола, птичи грип, малария? Към момента болно гърло, само.
Тръгването от София беше в 23:00, като магистралата беше блокирана в участъка на град Ихтиман, някакво мазало е станало и не пускаха автобуси. Известно време карахме по стария път успоредно на магистралата. До Истанбул нищо впечатляващо, освен това че се събудих малко преди да подминем Чаталджа. Погледнах през прозореца навън, в полята наоколо мои сънародници са оставили костите си, това преди 100 години, сега сме глобализъм и приятелски международни отношения, нали така. Пътуването с бус до Истанбул е 9 часа.
GPS-а на телефона работи, учудващо, до кога ли? Ще бъде прекрасно ако имам GPS по време на почивката.
Автобусът ни остави на автогара Esenler, което се намира на метроспирка Otogar. Решихме (дваме сме, аз и Живко) да направим кратък преглед на центъра, видяхме Синята джамия, Хиподрума, после минахме за Света София, но там ни отказаха с цена на билета от 35 лири(към 30 лева). Всъщност вече съм бил там и нямам какво да пропускам, но Живко има, хехе.
От центъра с трамвай Т1 обратно до метрото и от там директно на истанбулското международно летище Ататюрк. Единично пътуване с трамвай или метро е 4 лири, като заплащането е чрез закупуване на жетон, който те пуска през въртележката. До Куала Лумпур ще летим 9ч и престой в истанбул имахме 7 часа. Часовете здраво набират количество.
Опитвам се да не размишлявам много върху факта че пътувам с Малайзийските авиолинии, имат навика да падат или да им свалят самолетите. Стюардесите не ги намирам за големи сладурани, както ги титулова Живко. Не изразяват нито една друга емоция (може би затова по лицата им няма бръчки) освен готовност за усмивка придружена с любезност. Жените пътнички са строго непревликателни, всички са с черни и светло пастелни забрадки. Носовете им са плоски, пернати и разляти в долната част. Особено излъчване имат очите, които в повечето случаи са подчертани, сякаш приковаващи погледа. Лицата им са овални, което се допълва от забрадката, очите големи, фигурата е пухкава. Между другото най-хубавите жени в малайзийския самолет бяха от пътуващ български отбор :), няма майтап.

В самолета добре хранят и малко поят. Ако не поемеш инициатива може да се дехидратираш.

Първите 24 от 36 часа само пътуване приключиха. Скоро ще кацнем в Куала Лумпур, намира се на малко северно отстояние от екватора. Интересно е че температурата долу е 25 градуса, а влажността не прекалена, очаквах нещо повече като за екватора.



Гласувай:
1


Вълнообразно



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reddesertsky
Категория: Лични дневници
Прочетен: 20434
Постинги: 5
Коментари: 52
Гласове: 248
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031